натрỳпвам, -аш, несв.; натрỳпам, -аш, св., прех. 1. Трупам известно количество или много. Усърдните домакинки и чирачетата в чаршията всяка събота привечер пръскаха обилно с вода пред къщите и дюкяните и помитаха чисто, като натрупваха праха и сметта на купчини. Дим. Талев. Заваля гъст, тежък сняг, валя и на другия ден и натрупа големи преспи. Йовков. Всичкото имане, което той беше натрупал и беше скрил из пещери и хралупи, всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци на Рада. Йовков. Саксии до саксии ‒ по прозорци, / по маси, вред е майка ми безчет натрупала. П. П. Славейков. 2. За пари, богатство ‒ придобивам, спечелвам в голямо количество. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Ал. Константинов. Хората ме мислят, че кой знае по колко пари натрупвам на годината, а пък аз и деветстотин гроша не взимам. Влайков. || Прен. За опит, познания ‒ придобивам, получавам постепенно в голям размер. Той натрупа богат опит. натрупвам се, натрупам се страд.
|