натрỳпвам се, -аш се, несв.; натрỳпам се, -аш се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Трупаме се мнозина или всички. При камбанарията куп хора. Те се бяха натрупали около нещо и някого. Вазов. Натрупаха се да гледат с любопитство топа. Вазов. Тогава керванджиите грабнаха големите си бъкели и се натрупаха на чешмата. Йовков. Жените се разшаваха, натрупаха се пред иконостаса и после по една, по две заизлизаха от църква. К. Петканов. 2. Прен. За мъка, скръб и др. ‒ насъбирам се много. И когато Иван Велин, мълчал с месеци в полето, започна сега да разказва всичко, което беше се натрупало в душата му, Чубрата кое вярваше, кое не. Йовков.
|