натрỳфен, -а, -о, прил. 1. Прич. мин. страд. от натруфя. 2. Като прил. ‒ пременен, нагизден, наконтен. Една жена стоеше още на пътя... И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка, сребърни пафти. А на шията ѝ тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Къде беше тръгнала тъй натруфена, на сватба ли? Йовков. || Облечен, накичен с излишни неща; претрупан.
|