натъжàвам, -аш, несв.; натъжà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да стане тъжен. Той неволно четеше далечни, неясни и мили спомени, които го натъжаваха. Елин Пелин. Тая надменна суровост го отблъсваше, натъжаваше. Йовков.