натъжèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от натъжа. 2. Като прил. ‒ а) Който е обхванат от тъга, който изпитва тъга. Ненко..., унесен в мисъл за натъжената и посърнала Райка и за оня пълен с обич и с мъка неин поглед..., изви към дола зад дядовата Славчова бахчия. Влайков. б) Който изразява тъга. Той замълча и замислено спря натъжените си очи на Индже. Йовков. Старата ме изгледа мълчаливо с натъжени очи и нищо не каза. Г. Райчев.
|