натъ̀квам, -аш, несв.; натъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. натъкнат, св., прех. 1. Набождам на нещо остро. А скочил отстрана брадат един читак / над кръста го отзад на щика си натъкна. П. П. Славейков. 2. Прен. Рядко. Правя някой неочаквано да попадне на нещо. Един случай може да ме натъкне на най-неожиданото събитие. Вазов. натъквам се, натъкна се страд.
|