натъкмя̀вам, -аш, несв.; натъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Тъкмя колкото трябва. Сякаш че се подмлади тя: все шета, върши, припка, все гледа и това да приготви, и друго да натъкми. Влайков. Може те да са се успали и още не могат да натъкмят тоалетите си, жени нали са. Йовков. Ноще... ние си натъкмяваме оръжието за утрешните борби. Вазов. 2. Настанявам някого някъде. Вечер, като натъкми горе децата и като си легнат господарите ѝ, тя сама слиза долу и стои с Кънча до някое си време. Влайков. Кога отслужи служба, сам / ротмистърът натъкми го там, / във ескадрона. К. Христов. || Намествам, нагласявам, поставям добре нещо някъде. Цафара извади, / цафара за приказ по цялото село! / Поглади я с пръсти той, па натъкми я / до устни прибрани. К. Христов. натъкмявам се, натъкмя се страд.
|