натъ̀пквам, -аш, несв.; натъ̀пча, -еш, мин. св. натъ̀пках, св., прех. 1. Като тъпча нещо с крака, натиквам, вкарвам го някъде. Прибраха внимателно отрязания къс, натъпкаха го в тресавището на Малкото блато. Г. Караславов. Натъпка го в калта. 2. Намачквам. Довечера децата ще ме натъпчат, и ще ми мине настинката. 3. Втиквам, вкарвам някъде нещо с натиск. Видиш ли тоя пояс? ‒ и бай Ганьо си повдигна широката жилетка ‒ всичките мускали ще ги натъпча вътре. Ал. Константинов. Тя (Варвара) стана..., среса набързо косата си и натъпка в раницата одеялото, с което се завиваше. Дим. Димов. Фурнаджията отряза половин самун и го плъзна по тезгяха към него. Стоян веднага откъсна огромен залък и го натъпка в устата си. Дим. Талев. 4. Напълвам нещо колкото може по-добре, изпълвам до краен предел. Той сам му натъпка торбата с каквото трябва, не му взе нито лев и го изпрати с очи като някакъв горски цар. Ст. Ц. Даскалов. Салонът бе натъпкан със зрители. натъпквам се, натъпча се страд. □ В миша дупка ще го натъпча (разг.) ‒ ще го науча, ще му дам да разбере, ще го сложа на мястото.
\n
|