натъркàлвам, -аш, несв.; натъркàлям, -яш, и натърколя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Търкалям мнозина или много неща. Той изпразняше бъчвите с вино, що Александър му натъркаля там. Вазов. 2. Събарям, повалям мнозина на земята. Куманецът натъркаля по земята четири души със сабята си. Другите се разбягаха. Вазов. натъркалвам се, изтъркалям се, натърколя се страд.
|