натъ̀ртвам, -аш, несв.; натъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С удар или натиск причинявам телесна повреда, без да има открита рана. Паднах и си натъртих коляното. || Повреждам чрез натиск или удар. Изпуснах динята и я натъртих. 2. Наблягам върху някоя дума или израз, за да изпъкне повече смисълът им; подчертавам. Сложи тежка ръка върху коляното си, изкашля се и сърдито натърти: ‒ Жив съм още, не съм умрял. Тук аз съм господарят. К. Петканов. Ето ме, Момчиле побратиме ‒ каза той бавно, като натърти на последната дума. Ст. Загорчинов. натъртвам се, натъртя се страд.
|