натъ̀ртен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от натъртя. 2. Като прил. ‒ а) Повреден от удар или натиск. Натъртена ябълка. б) За глас ‒ силен, отчетлив. Той говори с натъртен глас. 3. Като същ. ср. натъртено, мн. няма ‒ пострадало място от удар или натиск. Мехлем за натъртено.
|