натя̀сно. Нареч. В малко, в недостатъчно пространство; на тясно. Палазов, който по едно време се намери доста натясно, изхвръкна из вратата и излезе навън. Йовков. Живеем доста натясно ‒ само в една стая. □ Намирам се (видя се), поставям натясно ‒ намирам се, видя се, поставям в затруднено положение. На някое ще зададе мъчен въпрос, та да го турне натясно. Влайков.
|