наỳка ж. 1. Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето. Съвременната наука признава на жената еднакви способности с мъжа и равни права с него. Вазов. || Отделен клон от знанието. Медицинската наука вече не го интересуваше. Елин Пелин. Природни науки. Хуманитарни науки. Академия на науките. 2. Диал. Поука, опитност, до които човек стига от собствения си жизнен опит. Пенке ле, мила мамина, / макар да съм ти мащеха, / наука да те науча: / кога ти дойде сватбата, / като пред свата излезеш, / хубаво да се премениш, / лекичко да се поклониш / на кума и на кумата. Нар. пес. Това е за мене добра наука. Нека да ти е за наука. 3. Диал. Само ед. Навик, свикване. Ако има наука, има и отука. Погов.
|