наумя̀вам, -аш, несв.; наумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Остар. Спомням някому нещо; припомням. И тази музика ми наумява детинството. Вазов. Може да сте ме забравили, но аз ще ви наумя някои обстоятелства и вярвам, че ще си припомните кой съм аз. Ал. Константинов. 2. Непрех. Намислям, замислям да направя нещо. Ами ти защо идваш ‒ додаде той (Кочо), ‒ аз бях наумил да стоя тука цяла нощ. Дим. Талев. наумявам се, наумя се страд.
|