научàвам, -аш, несв.; наỳча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Придобивам знания; усвоявам чрез учене. Често той казваше: ‒ Да, Калчо, много преживях и много научих. Елин Пелин. || Запомням нещо. Тия любовни песни... аз ги научих наизуст още като юноша. Вазов. 2. Уча някого. Ама да видиш какви кенета ме научи мама да шия. Влайков. Я научи ме, стара ле майко, / на първо либе как да кумувам. К. Христов. Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум. Погов. 3. Създавам навици у някого. Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Вазов. 4. Узнавам нещо. На другия ден селяните научиха, че Лепо отишъл в града, предал се на властта и разправил всичко. Елин Пелин. Не всички от Люляково можаха да научат новината. Йовков. Той (Борис) се ухили повторно, сякаш, бе научил тайна, която другите не трябваше още да узнаят. Дим. Димов. научавам се, науча се страд. □ Ще те науча аз тебе (разг.) ‒ при закана: ще те накажа, ще ти отмъстя. Да взема едно дърво, че ще те науча аз тебе. Главата ти ще смажа, като на зъмя. Йовков.
\n
|