нàфора ж. (нгр.). Църк. Късчета от осветен при литургия хляб, които се раздават на вярващите. Надигна се голяма врява и никой не чу последната молитва на свещениците, малцина се сетиха да си вземат нафора, раздвижи се целият народ, що пълнеше църквата. Дим. Талев.
|