нафталѝн м. (гр.). Бяло кристално вещество с остър дъх, което се добива от каменовъглена смола и се използва за предпазване на вълнени и копринени материали. Складът бе тъмен поради закованите с дъски прозорци и миришеше гъсто на кожи, вакса и нафталин. Вежинов.
|