нахàлнича, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Постъпвам като нахалник. Спас седна... и стана отново. Неудобно му се струваше да я помоли да посвири. Не че тя ще се изложи пред него, а защото ще помисли, че той нахалничи. Д. Добревски.