нахвъ̀рлям, -яш, несв.; нахвъ̀рля, -иш, мин. св. -их и -ях, св., прех. 1. Хвърлям на едно място много неща или голямо количество от нещо. Овчарчето нахвърля още дърва на огъня. Вазов. Върху черната и сбита пръст, която сами неотдавна бяха изкопали и нахвърлили, имаше зелена трева. Йовков. Помисли си в първия миг да нахвърля войниците в реката, но това беше безумие. Вазов. 2. Прен. Набелязвам, скицирам в общи черти. Нахвърлях ти тук няколко горчиви мисли, сглоби ги довечера в една статия за утре. Ст. Костов. Оная нощ / безсъница пак ме поизмъчи ‒ / и идва ми в главата странна мисъл, / която днес нахвърлих. К. Христов. нахвърлям се, нахвърля се страд.
|