нахвъ̀рлям се, -яш се, несв.; нахвъ̀рля, се, -иш се, мин. св. -их се и -ях се, св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Хвърляме се, спускаме се. На глад може да се трае, но на жажда не може. И младежите се нахвърлят в реката. Г. Караславов. Българи и черногорци се нахвърляха в редута с бесни викове: Ура! Вазов. 2. Спускам се с устрем на нещо. Войниците се нахвърлят стръвно върху варената царевица. Л. Стоянов. И поради това още от първия ден те пипват здраво кирките и лопатите..., брадвите и чуковете и се нахвърлят със страст и неукротима енергия върху наглед непреодолимите трудности и препятствия. Г. Караславов. 3. Прен. Хвърлям се да хуля, да ругая някого, нападам някого с думи, с ругатни. Често етървите ѝ злорадо се нахвърляха върху нея и говореха с ненавист. Елин Пелин.
|