нахлỳвам, -аш, несв.; нахлỳя, -ỳеш, мин. св. нахлỳх, св., непрех. 1. За вода, въздушна струя, светлина ‒ навлизам изведнъж в голямо количество. Изля се внезапно пороен дъжд. Лъчи на големи снопове нахлуваха в стаята, гдето спяха Ян Бибиян и Калчо, и я изпълниха със светлина. Елин Пелин. Кръвта нахлува в главата му, ушите кънтят, а гърдите му ще се пръснат. К. Петканов. Прозорецът беше отворен и от там на вълни, на вълни нахлуваше нощният хлад. А. Гуляшки. В страната нахлуха нови студени въздушни маси. || Прен. За мисли, чувства ‒ възниквам, пораждам се изведнъж в голямо количество. Цял рояк спомени от минали млади години нахлу в Станчовата глава и задуши думите му. Елин Пелин. Тъжни спомени нахлуха в главата ми. Ботев. 2. За мнозина, за множество ‒ изведнъж навлизаме, нахълтваме. Храбрите панагюрци... били принудени да отстъпят в неравната борба. Неприятелят нахлул в селото със страшна сила. З. Стоянов. По мраморните стълби нахлуваше някакво странно шествие, блъскаше се, напъваше и крещеше. Смирненски.
|