нахлỳзвам, -аш, несв.; нахлỳзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Набързо обличам, надявам нещо. Той беше облякъл шареното късо турско елече на жена си и... беше нахлузил шапката, с която нощуваше. Вазов. И като се загърна с едно износено вече пардесю и нахлузи чехли на боси крака, тя излезе да го изпрати. Кр. Григоров. Динко гневно нахлузи юздата върху главата на коня. Дим.н, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нахлузвам и от нахлузвам се.
|