нахрàнвам, -аш, несв.; нахрàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Храня колкото е нужно. Мъчно му беше и за Буби ‒ малкото кученце беше останало само в къщи и нямаше кой да го нахрани. М. Марчевски. Гладен беше като вълк и дядо Щерьо го нахрани. Йовков. изхранвам се, нахраня се страд.
|