нахъ̀лтвам, -аш, несв.; нахъ̀лтам, -аш, св., непрех. Обикн. за множество ‒ изведнъж и неочаквано стремително навлизам; нахлувам. Изгърмяха пушки, тупотеха коне, дигна се кучи лай и цялата дружина на бея пак нахълта в двора на Добра Лозанова. Дим. Талев. Сякаш земната кора се надигна, тъй се надигнаха войниците и нахълтаха в неприятелските окопи. К. Петканов. Чук, чук, чук! ‒ и с чукането заедно скръцна вратата и няколко деца със сурвакници нахълтаха в стаята ми. Ал. Константинов. || Прен. За въздух, светлина, вода, звук и др. ‒ прониквам в голямо количество, нахлувам, навлизам. Ставам и отварям южния прозорец. Живителен лъх нахълтва в стаята. Вазов. Откъм океана постоянно нахълтват топли влажни мъгли, които правят човека да се поти и да се чувства изтощен. Г. Белев.
|