начàло, мн. -а, ср. 1. Само ед. Първият момент или първите моменти на някакво действие, явление или период от време. В началото на боя един наш отред проникна там по дирята на сръбски солдати. Вазов. Ние... изслушваме страшната история от начало до край. Йовков. Наближи Димитровден, началото на новата работни година. Дим. Талев. Пролетта беше още в началото си. 2. Само ед. Изходна точка; място, от където започва нещо. Ето Гибралтар ‒ краят на Средиземно море и началото на океана. Св. Минков. Тук е началото на гората. 3. Първоизточник; извор. И поп, и черква с вяра слугуват; / нему се кланя дивак учител / и с вестникарин зайдно мъдруват, / че страх от бога било начало / на всяка мъдрост. Ботев. Искър и Марица водят началото си от Рила планина. 4. Основно положение, принцип. || Само мн., с предл. на, по-рядко с върху ‒ начин, метод за осъществяване на нещо. Ще има и собствено стопанство: крави, кокошки, зеленчукова градина. На кооперативни начала, разбираш ли? ‒ Кооперация един вид. Йовков. □ По начало ‒ в основните си положения, по принцип. Да, въпросът за мене е решен по начало. Като нямаме пари, да ги заемем от ония, които имат. Вазов.
|