начèвам, -аш, несв.; начèна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. начèнат, св., прех. и непрех. Диал. Почвам, започвам, захващам. А войските на българския цар се пръснаха зад широкия ров край стените на града, хвърлиха мостовете отвъд и чакаха знак да наченат бой за стените на Бизанс. Н. Райнов. Бай Ганьо, преди да почне обяда, начева да се кръсти. Ал. Константинов. Балканът разтреперан начена да гърми. Вазов. Взех пръстена и тайно го слагах, а при майка ти криех го в пазвата си. От тоя пръстен моят грях начена, Елено. Ст. Загорчинов. Пред нас, на север, начеваше грамадният и висок връх Амбарица. Вазов. Начеваха вече втора бутилка вино. начевам се, начена се страд.
|