начèсвам, -аш, несв.; начèша, -еш, мин. св. начèсах, св., прех. 1. Чеша много. Начесах си гърба. 2. Прен. Разг. Наругавам някого. Начесах го здраво пред баща му. начесвам се, начеша се страд. □ Начесвам си крастата (разг.) ‒ задоволявам някоя своя страст или силно желание за нещо.
|