|
начèтен1, -а, -о, прил. Който много е чел; културен, образован. Секретарят на околийския комитет, един сух, възстар, но енергичен и начетен шивач, разбра какво може да стане от младото селянче. Г. Караславов.
начèтен2, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от начета. 2. Като прил. ‒ който има начет.
|