|
начѝтам1, -аш, несв.; начетà, -èш, мин. св. начèтох, прич. мин. св. деят. начèл, св., прех. Диал. Обикн. за пари ‒ наброявам. Толкоз пари ти начетох на ръката, тъй току без черпня лц ще оставиш да мине? П. Ю. Тодоров. начитам се, начета се страд.
начѝтам2, -аш, несв.; начетà, -èш, мин. св. начèтох, прич. мин. страд. начèл, св. (рус.). Канц. Установявам на някого начет. начитам се, начета се страд.
|