начумèрен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от начумеря, 2. Като прил. ‒ който е свил веждите си или е сбърчил челото си; намръщен. Той беше висок, мършав и начумерен мъж, с плешиво теме и студено лице. Дим. Димов.