начỳпвам, -аш, несв.; начỳпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Чупя нещо на късове. Тогава той извади хурката, която беше скрил под кожуха си, начупи я и я захвърли. Йовков. Теодосий издърпа стрелата и като я начупи на дребно, хвърли парчетата във вира. Ст. Загорчинов. 2. Чупя много неща на парчета. Василчо начупи сухи съчки, сложи дебели дърва, прикътани през деня, и запали огън. М. Марчевски. 3. Чупя от нещо неначенато. Защо си начупил хляба? 4. Правя нещо на чупки. Архитектът много е начупил покрива. начупвам се, начупя се страд.
|