начỳпен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от начупя. 2. Като прил. ‒ който е на чупки. Младият момък подигна очи, огледа се: небето беше чисто открай-докрай в огромната рамка на начупените планински върхове. Дим. Талев.