наш, -а, -е, мн. -и; кратка форма ни. Притежат. местоим. за 1 л. мн. 1. Който принадлежи на лицата, от чието име се говори; който принадлежи на нас. Всякога, когато си спомня за детинството, в паметта ми изпъква и едрата кокалеста снага на Белчо ‒ нашият стар вол. Елин Пелин. Я! Това е Белчо, наш Белчо ‒ викна радостно развълнуван бае Стоян. Елин Пелин. Не само нашите овце пасе, ами и чужди. Влайков. 2. Който има пряка връзка с лицата, от чието име се говори, или се използва от тях. Мисли си бай Ганьо от кого да узнае де живее Иречек, нашият историограф. Ал. Константинов. Нашият влак пристигна. 3. Диал. Който е близък, познат на лицата, от чието име се говори. Всички се запознаха и сприятелиха с него и роднинството му към Стоила като че се разшири и стана общо към цялата рота. „Наш Делчо иде“ ‒ говореха войниците добродушно и радостно. Йовков. Цвета е най-голямата, пък майка ѝ я обича като луда. Като рече наша Цвета ‒ като че целува честния кръст. Елин Пелин. || Който принадлежи или е на областта, на държавата, на нацията, от която са лицата, от чието име се говори. Много е хубаво наистина пътуването по тия наши балкански кътища. Влайков. Кога доде владиката или пашата по нашите места, ще им разправим и тия ще издирят работата. Влайков. 4. Който е предмет на речта на лицата, от чието име някой от тях говори. Дели Орманът, из който ще бъде принуден да се скита нашият герой, е една от най-гористите части на България. Вазов. 5. Като същ. а) нашето ср. ‒ всичко онова, което принадлежи на нас. Нашето си е наше, чуждото не искаме. б) нашата ж. ‒ всичко, което се случва с лицата, от чието име се говори, всичко което е свързано с нас; участ, съдба. Тя, нашата, се свърши, тъй ли ще речеш / ‒ засмя се Слав. Йовков. Те барем не работят ‒ прекъсна го някой на подбив. ‒ Нашата е още по-лоша: хем работим, хем пак немотия. Г. Караславов. в) нашите мн. ‒ семейството, родът, сънародниците на лицето или лицата, от чието име се говори. Имам много здраве. Добре били нашите. Йовков. И чуждите, и нашите в хор / отрекоха те, о, език страдални! Вазов. Господин кмете, пусни го! ‒ От вашите ли е? ‒ надсмя се кметът. ‒ От вашите ли е, от нашите ли е, не знам, ама пусни го! Елин Пелин. □ На наш гръб ‒ за наша сметка, чрез нас, без да се положи усилие. На наше име ‒ за нас. На наше място ‒ в нашето положение. Не е наша работа ‒ не ни интересува, засяга нещо.
|