|
нàшенски, -а, -о, прил. Който е присъщ, свойствен за мястото, откъдето е лицето, което говори. Нашенските гозби са най-сладки, особено пък кисело зеле със свинско. Влайков. Нашенска е тази песен. Йовков. Като я погледнеш ‒ нищо и никаква ръкавичка, без пръсти, от нашенска вълна плетена. А. Каралийчев. А пък Момчил си е Момчил! Все същият юнак над юнаците, дето шеташе от Родопите до двете морета и по гръцка, и по нашенска земя. Ст. Загорчинов.
нàшенски. Нареч. от прил. нашенски. Само в съчет. по нашенски ‒ както е у нас, в нашия град, село, страна.
|