нашèпвам, -аш, несв.; нашèпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нашèпнат, св., прех. Поет. Казвам, разправям нещо с шепот. Навън цареше смъртна пустота / и глухо пребледнелите уста / през плач нашепваха: „Йохан! Йохан!“ Смирненски. Морна лятна нощ: кръз блян / знойни чувства сърце сепват; / тъмни листи сън желан / на душата ми нашепват. П. П. Славейков.
|