нащрèк нареч. Обикн. в съчет. стоя (заставам, съм) нащрек ‒ внимавам напрегнато в очакване на някаква опасност или изненада. През целия ден двамата партизани бяха нащрек. М. Марчевски. Разбойниците се вдълбочиха пак в гората, сега смълчани и нащрек. Ст. Загорчинов. Тя беше винаги нащрек ‒ да не сбърка нещо, не можеше да се успокои, да отпусне сърцето си. Дим. Димов.
|