нащъ̀рбен, -а, -ο 1. Прич. мин. страд. от нащърбя. 2. Като прил. ‒ а) За предмет ‒ от чийто край е отчупена част. Една мотика нащърбена, / изтрита вече, изхабена / бе хвърлена не знам къде. Михайловски. б) За луна ‒ която е почнала да намалява след пълнолуние. Зорницата беше изгряла, а малко след нея и месецът ‒ жълт, нащърбен. Йовков. Тъмна беше нощта ‒ късно изгряваше нащърбената месечина. Дим. Талев.
|