ная̀ве нареч. Не насън, в действителност. Това, що разказвам, самичка не зная / наяве ли бе, или сън. Багряна. И наяве, и насън, / ти си все пред мен ‒ / дивна като ясна нощ, / свидна като ден. П. П. Славейков. Той не можеше да разбере дали наяве става всичко това или сънува лош сън. М. Марчевски. □ Изваждам наяве ‒ правя нещо да стане явно. Излизам наяве ‒ ставам явен, известен на всички. Не можеше да има съмнение, че цялата истина ще излезе наяве. Величков.
|