ная̀ждам се1, -аш се, несв.; ная̀м се, наядеш се, мин. св. ная̀дох се, пов. наяж се, мн. ная̀жте се, прич. мин. св. деят. ная̀л се, св., непрех. Ям колкото е необходимо, за да уталожа глада си; нахранвам се. Нощно време копаеха скривалището, а денем налавяха пълна шапка с раци, наяждаха се и лягаха да спят. М. Марчевски. Той се наяде хубаво и сега обръща до дъно малките чашки. Елин Пелин. Наядох се като попско чедо на задушница. Погов. || Ям до насита. Ханъмите бяха дошли да се наядат с червени и черни череши от хубавата бахча. Цани Гинчев.
ная̀ждам се2, -аш се, несв.; ная̀м се, наядèш се, мин. св. ная̀дох се, прич. мин. св. деят. ная̀л се, св., непрех. Разг. За зъб ‒ явява ми се дупка, нащърбявам се, загнивам. Как му са се наяли зъбите!
|