МЕЖДУНАРОДНА ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК „ПРОФ. ЛЮБОМИР АНДРЕЙЧИН“ 2025
По случай 83-тата годишнина от основаването си Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките има удоволствието да организира поредното издание на Международната годишна конференция, което ще се проведе на 15 и 16 май 2025 г. в гр. София.
Конференцията се е утвърдила като престижен форум за представяне на най-актуалните постижения и тенденции в областта на изследването на българския език в България и по света, както и на научните успехи на деветте секции на Института, включително резултатите от работата по национални и международни проекти и сътрудничеството с български и чуждестранни научни центрове.
Тематика
Тематиката на конференцията обхваща следните основни направления (без да се ограничава до тях):
- Съвременен български език
- Българска лексикология и лексикография
- Терминология и терминография
- История на българския език
- Българска диалектология
- Българска етимология
- Българска ономастика
- Етнолингвистика
- Общо и съпоставително езикознание
- Компютърна лингвистика
Дата и място на провеждане
15 и 16 май 2025 г., гр. София
Форма на провеждане
Конференцията ще се проведе присъствено, освен ако не възникнат извънредни обстоятелства.
Срокове
20 януари 2025 г.: краен срок за подаване на докладите
16 февруари 2025 г.: уведомяване на авторите за резултатите от оценката на докладите
28 февруари 2025 г.: краен срок за подаване на окончателния вариант на докладите
15 май 2025 г.: публикуване на електронния вариант на сборника с доклади
За контакт с Организационния комитет
Имейл адрес: confibl@ibl.bas.bgУебстраница на конференцията
https://ibl.bas.bg/confibl2025/Езици
Работни езици на Конференцията са: български, английски и руски.
Програмен комитет
Цветелина Георгиева – Институт за български език, Българска академия на науките, България (председател)
Диана Благоева – Институт за български език, Българска академия на науките, България (заместник-председател)
Татяна Александрова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Бистра Андреева – Саарландски университет, Германия
Лучия Антонова-Василева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Мариола Валчак-Миколайчакова – Университет „Адам Мицкевич“, Полша
Ана Васунг – Загребски университет, Хърватия
Мария Воейкова – Институт за лингвистични изследвания, Руска академия на науките, Русия
Христина Дейкова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Наталия Длугош – Университет „Адам Мицкевич“, Полша
Игнаци Долински – Варшавски университет, Полша
Пьотър Злотковски – Университет „Мария Кюри-Склодовска“, Полша
Елена Иванова – Санктпетербургски държавен университет, Русия
Йорданка Илиева-Цъган – Варшавски университет, Полша
Елеонора Йовкова-Шии – Университет в Тояма, Япония
Елена Карагьозова – Берлински свободен университет, Германия
Людмила Карпенко – Самарски университет, Русия
Мария Китанова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Светла Коева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Сия Колковска – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Михаил Кондратенко – Институт за лингвистични изследвания, Руска академия на науките, Русия
Марина Котова – Санктпетербургски държавен университет, Русия
Илияна Кръпова – Венециански университет „Ка’Фоскари“, Италия
Александър Летучий – Национален изследователски университет „Висше училище по икономика“, Русия
Корина Лешбер – Институт за лингвистични и интеркултурни изследвания, Германия
Юлия Мазуркевич-Сулковска – Лодзки университет, Полша
Марек Майер – Лодзки университет, Полша
Вяра Малджиева – Торунски университет „Николай Коперник“, Полша
Христина Марку – Тракийски Демокритов университет, Гърция
Ваня Мичева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Олга Младенова – Университет в Калгари, Канада
Карел Олива – Чехия
Сергий Пачев – Мелитополски държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“, Украйна
Олга Савеска – Университет в Белград, Сърбия
Йоанна Сатола-Сташковяк – Академия по икономически и хуманитарни науки, Лодз, Полша
Петър Сотиров – Университет „Мария Кюри-Склодовска“, Полша
Максим Стаменов – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Митко Събев – Саарландски университет, Германия
Мила Тасева-Кюркчиева – Колеж по изкуства и науки, Университет на Южна Каролина, САЩ
Ирина Темникова – Институт GATE, Софийски университет, България
Елена Узеньова – Институт по славянознание, Руска академия на науките, Русия
Станка Фитнева – Университет на кралицата, Канада
Антон Цимерлинг – Държавен институт по руски език „А. С. Пушкин“, Русия
Анна Чолева-Димитрова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Организационен комитет
Христина Кукова – Институт за български език, Българска академия на науките, България (председател)
Татяна Брага – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Александър Георгиев – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Лора Желева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Надежда Данчева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Теодора Кръстева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Кирил Първанов – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Ивелина Стоянова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Ванина Сумрова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
за Международната годишна конференция
на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
при Българската академия на науките
(София, 2025 година)
Място на провеждане: гр. София
Първи ден, 15.05.2025 г. (четвъртък)
Българска академия на науките
ул. „15 ноември“ № 1
Зала „Проф. Марин Дринов“
8.30 – 09.00 Регистрация – Централно фоайе
09.00 – 09.10 Откриване на конференцията от директора на Института за български език при Българската академия на науките и връчване на наградите на Института за български език
Пленарна сесия
Председател: Стоян Буров
Секретар: Жанета Златева
09.10 – 09.40 Мариола Валчак-Миколайчакова (Университет „Адам Мицкевич“, Познан, Полша)
Български и полски наименования на растения, съдържащи имена на християнски светци – сравнителен анализ
09.40 – 10.10 Петър Сотиров (Университет „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, Полша)
За полско-българската лексикална апроксимация – 30 години по-късно
10.10 – 10.30 Дискусия
10.30 – 10.40 Почивка
Секция 1. Лингвистична типология. Етимология. Лексикология и фразеология
Председател: Петър Сотиров
Секретар: Атанаска Атанасова
10.40 – 10.55 Иван Держански (Институт по математика и информатика, Българска академия на науките)
Fifty-eight
10.55 – 11.10 Красимира Фучеджиева (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Значението ‘карам се на някого’ като резултат от регулярен семантичен развой
11.10 – 11.25 Сия Колковска (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Особености на психосоматичните фразеологизми в българския език
11.25 – 11.40 Ванина Сумрова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
За обидните думи в българския език
11.40 – 12.00 Дискусия
12.00 – 12.15 Кафе пауза
Секция 2. История на българския език
Председател: Анна-Мария Тотоманова
Секретар: Симеон Стефанов
12.15 – 12.30 Марияна Цибранска-Костова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Юридическите професии през Средновековието: квестор, куратор, табуларий в славянски контекст
12.30 – 12.45 Татяна Илиева (Кирило-Методиевски научен център, Българска академия на науките)
Терминологизация на общоупотребими думи в исторически план и лексикографското ѝ отразяване в Старобългарския речник (върху материал от литургичната терминология в класическите старобългарски паметници)
12.45 – 13.00 Явор Иванов (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
От herba през κοδίμεντον до „меризливо зеле“, или как се превежда названието на една средновековна подправка
13.00 – 13.20 Дискусия
13.20 – 14.30 Обедна почивка
Секция 3. Етнолингвистика. Ономастика
Председател: Христина Дейкова
Секретар: Робертино Стоилов
14.30 – 14.45 Ирина Седакова (Институт по славянознание, Руска академия на науките, Москва), Калина Мичева-Пейчева (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Лексико-семантическое поле болгарского концепта СРАМ (в сравнении с русским языком)
14.45 – 15.00 Надежда Данчева (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
„Домът на змея“ в българската топонимия
15.00 – 15.15 Георги Митринов (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Антропонимната картина на с. Боблен (Бобляни), Правищко (Егейска Македония), по данни от XV и XVI век (антропонимия от славянския пласт)
15.15 – 15.35 Дискусия
15.35 – 16.00 Кафе пауза
Секция 4. Семантично и синтактично описание на българския език
Председател: Александра Багашева
Секретар: Валентина Стефанова
16.00 – 16.15 Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Ролята на инструмента и неговата синтактична реализация при глаголи за придвижване с превозно средство
16.15 – 16.30 Марина Джонова, Йовка Тишева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)
Предикати за знание и предикати за предаване на информация: синтактични модели
16.30 – 17.00 Илияна Кръпова (Университет „Ка’ Фоскари“, Венеция, Италия)
Синтаксис на фактивните предикати в българския език
17.00 – 17.20 Дискусия
18.30 Коктейл
Българска академия на науките
ул. „15 ноември“ № 1
Зала „Проф. Марин Дринов“
Пленарна сесия
Председател: Красимира Алексова
Секретар: Михаела Москова
09.00 – 09.30 Христина Марку (Тракийски университет „Демокрит“, Комотини, Гърция)
Оценъчна морфология: една непроучена област в българско-гръцките съпоставителни изследвания
09.30 – 10.00 Якуб Банасяк (Институт по славистика, Полска академия на науките, Полша)
Кондензационни процеси в български и полски изречения, изразяващи причинно-следствени отношения
10.00 – 10.20 Дискусия
10.20 – 10.30 Почивка
Секция 5. Българска диалектология и лингвистична география
Председател: Владислав Миланов
Секретар: Малина Стойчева
10.30 – 10.45 Лучия Антонова-Василева (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Съвременни фонетични особености на банатския говор с оглед на тяхното отражение в банатската книжовна писмена норма
10.45 – 11.00 Илияна Гаравалова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Начини за предаване на косвена информация в диалекта на с. Речане, Призренско
11.00 – 11.15 Олга Колот (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Кулинарният код на българите от с. Тернивка (Миколаив, Украйна)
11.15 – 11.30 Михаил Кондратенко (Институт за лингвистични изследвания, Руска академия на науките, Санкт Петербург)
Обозначение целостности времени и его периодов в славянских говорах
11.30 – 11.50 Дискусия
11.50 – 12.00 Кафе пауза
Секция 6. Диалектология. Социолингвистика. История на българското езикознание. Съпоставително езикознание
Председател: Гергана Дачева
Секретар: Александър Георгиев
12.00 – 12.15 Мария Мицкова (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“)
За шопите и шопското наречие в книгата „Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение“ (1894) от кюстендилския книжовник Георги Димитров
12.15 – 12.30 Димитрия Маринкова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)
Исторически аспект на езиковата ситуация в град Пловдив
12.30 – 12.45 Велислава Стойкова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Първите библиографски описания на „Грамматика за славянский язик“ (1850) и „Христоматия славянска“ (1852)
12.45 – 13.00 Иван Держански, Олена Сирук (Институт по математика и информатика, Българска академия на науките)
Българската служебна дума де и нейните украински съответствия
13.00 – 13.20 Дискусия
13.20 – 14.30 Обедна почивка
Секция 7. Детска реч. Фонетика и фонология
Председател: Юлиана Стоянова
Секретар: Илияна Кунева
14.30 – 14.45 Елена Андонова, Михаела Барокова (Нов български университет)
Има ли номинален уклон в ранната детска реч у нас?
14.45 – 15.00 Михаела Барокова (Нов български университет)
Граматични категории в експресивната реч на български деца с аутизъм и техните родители: пилотни данни
15.00 – 15.15 Искра Добрева (независим изследовател, София)
Неутрализацията на корелативната двойка лабиални гласни в сефарадски в контакт с балканските езици
15.15 – 15.35 Дискусия
15.35 – 16.00 Кафе пауза
16.00 – 17.30 Кръгла маса Секцията за история на българския език представя резултатите от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Посвещава се на патрона на СИБЕ проф. Кирил Мирчев
Председател: Магдалена Абаджиева (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Секретар: Татяна Брага (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Участници: Елка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова, Калина Мичева-Пейчева, Ваня Мичева, Георги Митринов, Магдалена Абаджиева, Татяна Брага (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
17.30 Закриване на конференцията
Докладите се оформят според инструкциите, публикувани на уебстраницата на конференцията (//ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2024/10/Instructions_for_Authors_BG_2025.pdf). (Темплейт в Уърд може да се изтегли тук.) За да се запази анонимността, полето за въвеждане на имената на авторите и институцията, към която принадлежат, се оставя непопълнено. Самоцитиранията, които могат да нарушат анонимността, трябва да се избягват.
Подаването на статиите се извършва в .pdf формат чрез профила на конференцията в системата за управление на конференции EasyChair (author – make a new submission). Авторите, които нямат профил в нея, могат да се регистрират на адрес: https://easychair.org/account/signup. Обръщаме Ви внимание, че крайният срок за подаване на пълния текст на докладите в системата е 20 януари 2025 г. При подаване на докладите е нужно всеки автор да избере от списъка с тематичните области тези области, към които принадлежи докладът.
Предвижда се издаване на сборник с докладите от конференцията, който ще бъде представен за оценка и включване в ISI Web of Science. Етичен кодекс
Сборник Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
Публикационна етика и насоки за избягване на некоректни практики
В сборника Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (по-нататък наричан Сборник с доклади) се публикуват материали, които са приети за участие в Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ след положителна оценка, основаваща се на двустранно анонимно рецензиране. Конференцията се е утвърдила като престижен форум за представяне на най-актуалните постижения и тенденции в областта на изследването на българския език в България и по света, както и на научните успехи на деветте секции на Института, включително резултатите от работата по национални и международни проекти и сътрудничеството с български и чуждестранни научни центрове.
Настоящият кодекс на стандартите за публикационна етика и насоки за избягване на некоректни практики регулира стандартите за етично поведение, към които са задължени да се придържат всички страни, участващи в издаването на Докладите от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Сборникът с доклади се публикува от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.
Тематиката на Конференцията обхваща следните основни направления (без да се ограничава до тях):
- Съвременен български език
- Българска лексикология и лексикография
- Терминология и терминография
- История на българския език
- Българска диалектология
- Българска етимология
- Българска ономастика
- Етнолингвистика
- Общо и съпоставително езикознание
- Компютърна лингвистика
Докладите, приети за участие в конференцията, трябва да представят оригинални актуални изследвания в някоя от областите на езикознанието, включително изследвания с приносен характер към дадена лингвистична теория, разработки, представящи анализ на влиянието на една или друга лингвистична теория и/или значението на съвременните технологии за развитието на лингвистичните теории в случаите, в които това е уместно.
Сборникът с доклади приема и се придържа към правилата за поведение и международните стандарти на Комитета за публикационна етика (COPE).
НАСОКИ ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОГРАМНИЯ КОМИТЕТ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ
Програмният комитет има задължение да възлага на членове на Програмния и/или Организационния комитет изпълнението на конкретни задачи, свързани с публикуването на Сборника с доклади, включително с редактирането на получените ръкописи и подготовката им за печат.
Членовете на Програмния комитет и на Организационния комитет, както и Редакционният съвет, отговорен за подготовката и издаването на Сборника с доклади, са задължени да следват безпристрастни професионални принципи във всеки аспект от процеса на набиране, оценяване, приемане и публикуване на материали в Сборника с доклади. При изпълнението на тези свои задачи те са длъжни да вземат справедливи и обективни решения без обвързаност с каквито и да било търговски съображения, както и да осигурят безпристрастно протичане на процедурата по рецензиране.
Програмният комитет оценява и извършва подбор на ръкописите, подадени за публикуване в Сборника с доклади и представяне в рамките на конференцията, като се ръководи изцяло от тяхната научна стойност. Подборът на статиите се осъществява след внимателно разглеждане въз основа на следните критерии: оригиналност, приносен характер, висока научна и методологическа стойност, техническа издържаност и яснота на представеното изследване. Съответствието на подадените ръкописи с тези критерии се установява чрез процедура на двустранно анонимно рецензиране, осъществявано от анонимни рецензенти, които са избрани в качеството им на експерти в дадената област. Членовете на Програмния комитет, които участват в подбора на докладите, не могат да бъдат ангажирани в процеса на оценяване в никакво друго свое качество (напр. като рецензенти).
Програмният комитет не разглежда ръкописи, при които е установен конфликт на интереси, произтичащ от съществуването на конкуренция, сътрудничество или други отношения с някой от авторите, компаниите или институциите, свързани със съответния доклад. При установяване на такива конфликти ръкописът се отхвърля, без да бъде рецензиран.
Програмният комитет и Организационният комитет се задължават да защитават анонимността на рецензентите и на авторите в процеса на анонимно рецензиране.
Програмният комитет и отговорните редактори, на които е възложена подготовката и публикуването на Сборника с доклади от конференцията, заявяват готовността си да публикуват поправки, пояснения, оттегляния и извинения, когато това е необходимо. Програмният комитет се ангажира да изработи и прилага правила за разрешаване на конфликти и отговаря за управлението на възникнали конфликти на интереси между служители, автори, рецензенти, членове на Редакционния съвет и др. Програмният комитет се задължава да реагира своевременно при евентуални жалби и да гарантира възможността жалбоподателите да потърсят удовлетворение на своите претенции по установения ред. Програмният комитет се ангажира да положи всички възможни усилия за разрешаването на възникналите конфликти или жалби в съответствие с най-добрите установени практики. Програмният комитет и Организационният комитет носят отговорност да запознаят своевременно всички страни, участващи в процеса по издаване на Сборника с доклади, с изложените в настоящия документ стандарти за спазване на публикационната етика и насоки за избягване на некоректни практики.
НАСОКИ ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА АВТОРИТЕ НА ДОКЛАДИ
С подаването на доклад за участие в конференцията авторите потвърждават, че представените изследвания са проведени по етичен и отговорен начин в съответствие с приложимото законодателство.
Авторите се задължават да изложат научните си резултати в съответствие с принципите на научната етика, които изключват каквото и да било фабрикуване, подправяне или невярно представяне на научните данни. Авторите полагат всички усилия да демонстрират значимостта на своите научни изследвания, като същевременно предоставят нужната информация и цитати / позовавания на използваните източници, така че всички заинтересовани страни да са в състояние да възпроизведат представения в изследването анализ. Неверните или съзнателно неточни твърдения представляват неетично поведение и следователно се смятат за неприемливи.
Авторите се стремят да гарантират по всички възможни начини, че изследването им е изцяло оригинално, поради което във всички случаи, когато се използват произведения и/или се привеждат изказвания на други автори, това трябва да бъде обозначено по ясен и еднозначен начин. Плагиатството във всичките му форми представлява неетично поведение и следователно се смята за неприемливо.
В случай че един и същ ръкопис е подаден за разглеждане на повече от една конференция, авторите са задължени своевременно да уведомят Програмния комитет, така че членовете на последния да бъдат наясно, че в зависимост от резултатите от кандидатстването подаденият материал може да бъде оттеглен.
Авторът, който отговаря за кореспонденцията между авторския колектив и организаторите на конференцията, се задължава да положи всички усилия, за да осигури пълното съгласие на всички съавтори при одобряването на окончателния вариант на доклада и представянето му за публикуване. Програмният комитет приема, че представянето на окончателния ръкопис означава, че всички съавтори са съгласни със съдържанието му.
В случай на установяване на съществени грешки авторите се ангажират да уведомят своевременно Програмния комитет, така че публикацията да може да бъде оттеглена и преработена в приемливи срокове.
Авторите трябва да са в състояние да демонстрират, че индивидуалното им участие и принос към изследването, което се представя за печат, са отразени по адекватен начин.
Авторите са задължени да посочат източниците на финансирането на изследването си, както и да декларират съществуващи или потенциални конфликти на интереси.
Авторите поемат пълната отговорност за съдържанието на подадените доклади.
Правата върху текстовете принадлежат на авторите им. Всички статии и други материали, включени в Сборника с доклади, са защитени с Международния лиценз Creative Commons Attribution 4.0 International License.
НАСОКИ ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ
Рецензентите се избират измежду предварително определена група от специалисти в различни области на езикознанието. Възлагането на ръкопис за рецензиране на даден експерт е съобразено с областите му на компетентност.
Програмният комитет съобщава на рецензентите чрез имейли нужната информация, свързана с процеса на рецензиране, и предоставя на тяхно разположение формуляра за рецензиране.
Програмният комитет гарантира, че самоличността на рецензентите и авторите е защитена съгласно изискванията на процедурата за двустранно анонимно рецензиране.
Работата на рецензентите е от решаващо значение за удостоверяването на научната стойност на подадените ръкописи и играе първостепенна роля при вземането на решения, свързани с приемането или отхвърлянето на текстовете, подадени за участие в Сборника с доклади и представяне в рамките на конференцията.
Рецензентите няма да разглеждат ръкописи, с които имат конфликт на интереси в резултат от конкуренция, сътрудничество или други отношения с някого от авторите, компаниите или институциите, свързани със съответните доклади.
Достъпът до информация и/или идеи, получени в хода на изпълнението на задълженията по оценка на даден ръкопис, се пазят в тайна и не се използват за придобиване на лично преимущество или облага на рецензента или други лица.
Рецензирането се извършва обективно, изчерпателно и точно, като всички наблюдения, препоръки или критики се формулират ясно и се подкрепят с подходящи аргументи съгласно изискванията, представени във формуляра за рецензиране. Рецензентите са длъжни да изложат заключенията си по уважителен и ненападателен начин.
В случай че даден рецензент смята, че не притежава нужната компетентност да рецензира конкретен ръкопис, или преценява, че по някаква причина не е в състояние да изготви пълна и точна рецензия или да спази определения срок, той е длъжен да уведоми своевременно Програмния комитет и да се оттегли от възложените му задължения.
