отвращèние, мн. няма, ср. Много неприятно, лошо чувство, предизвикано от нещо гадно, гнусно. Тя направи е ръка жест на отвращение. ‒ У, какъв е, не мога да го гледам. Елин Пелин. Огнянов се потърси от ужас и отвращение при вида на тая салхана. Вазов.
|