отдàвам, -аш, несв.; отдàм, отдадèш, мин. св. отдàдох, пов. отдàй, отдàйте, прич. мин. св. деят. отдàл, св., прех. 1. Давам изцяло живот, сили и под.; жертвам. Макс съзна, че този човек беше отдал живота си в служба на партията. Дим. Димов. И искам щедро, волно да отдавам това, що в мен гори, трепти и пее. Багряна. 2. Книж. Оказвам, засвидетелствам почит, уважение и др. Дочо е твърдоглав и горд..., че не отдава почит на по-стари и по-предни хора. Влайков. Той ясно виждаше, че отношението вън от къщи не бе се изменило: там му отдаваха същото уважение, както и по-рано. Л. Стоянов. С благодарност приемам голямата чест, която ми отдавате. Ст. Костов. 3. Книж. Отчитам, изтъквам заслугата, приноса на някого за нещо. Ние не можем да не отдадем справедливото на Централния комитет за сполучливата му идея. Г. Кирков. 4. В съчет. с предл. на ‒ смятам за причина, обяснявам си причините за нещо. Тя в щастието си не разбираше хладината на Станкината душа към нея. Тя отдаваше всичко на болестта ѝ и се молеше богу за нейното здраве. Елин Пелин. По тялото му пълзяха тръпки, болеше го глава... Той отдаваше всичко това на умората и горещината. Дим. Димов. Аз отдавам всичко това на младостта му. отдавам се, отдам се страд. □Отдавам значение на нещо□ ‒ взимам под внимание нещо; смятам. Това, което може да ни дели, не е толкова важно. Ние му отдаваме по-голямо значение, отколкото заслужава. Дим. Талев. □ Отдавам чест (воен.) ‒ козирувам.
|