òтзвук, мн. -ци, м. Книж. 1. Отражение на звук, който иде от далеко; ехо. Тук и там се отзове самотно сепнат ек, или отзвук от песен ‒ и чезне някъде в дрезгавини унесен. П. П. Славейков. 2. Прен. Отзив за нещо, отклик. Намирам отзвук. 3. Прен. Съчувствено, отзивчиво отношение. Гласът на тая истина не намери отзвук в душата на пътника. П. П. Славейков.
|