откъ̀ртвам, -аш, несв.; откъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. С къртене отделям едно нещо от друго. Имаше един златен венец на една икона, откъртили го и го откраднали. Йовков. Подпухналото му лице приличаше на буца земя, откъртена от засъхнала угар. Елин Пелин. откъртвам се, откъртя се страд.
|