отнèмам, -аш, несв.; отнèма, -еш, мин. св. -èх, прич. мин. св. деят. отнèл, прич. мин. страд. отнèт, св., прех. 1. Насилствено вземам нещо от някого. Отнемете на един народ свободата, и той ще престане да се развива и да напредва. Влайков. Никой не може да ти отнеме занаята... Дарба имаш ти, голяма дарба / Йовков. || Лишавам някого от нещо. Зарадва ви той е благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме леляната в душа надежда за плодовита жетва. Елин Пелин. Вие ми отнемате възможността да се проявя. Вазов. 2. Употребявам част от времето си за извършване на нещо. Определихме му за напред лека работа, такива, каквато да му отнема само половина час през месеца. Вазов. Все още имаха голяма слугиня, но Ирина се оплакваше: много време ѝ отнемало детето. П. Спасов. 3. Диал. Отдръпвам, махвам нещо от някъде. Тя покри лицето си с ръце. Свилен пресегна през плета и отне едната река от лицето ѝ. Елин Пелин. Тя втора стомна сложи под чучурчето ‒ ... / ... / ‒ Не всичко, мен наречено, за мен е!‒ отвърна Ралица и сегна препълнената стомна да отнеме. П. П. Славейков. отнемем се, отнема се страд. □ Отнемам думата някому ‒ обикн. на събрание, заседание и под.: не позволявам повече да говори. Отнемам някому живота ‒ убивам го. Отнемам някому хляба ‒ оставям го да гладува.
|