отстъ̀пка ж. 1. Обикн. ед. ‒ сума, с която се намалява първоначалната цена на нещо при покупка, продажба. Направиха 5% отстъпка на тая стока. 2. Отказване от свои права в полза на някого. Турция, слисана.... влизаше от първия ден в преговори, готова на всички отстъпки. Величков. Взаимни отстъпки. 3. Отклонение, нарушение на определени принципи, убеждения, правила, което някой съзнателно допуска; отстъпване. Направих им голяма отстъпка: разреших на директора да отиде до града и там да уреди... работата си. Йовков. В живота човек прави отстъпки в името на приличието, а понякога просто от инертност или стеснение. Вежинов.
|