Език. Личност. Общество
Секция за общо и съпоставително езикознание
Срок: Завършени етапи 3-4 (2015-2018)
Срок: Текущи етапи 5-6 (2018-2020)
Вид на проекта: национален
Ръководител: Максим Иванов Стаменов
Участници: Светлана Владимировна Питкевич, Максим Иванов Стаменов, Иво Будинов Панчев, Ангел Тачев Пачев
Анотация:
Темата „Език. Личност. Общество“ е планирана с оглед разработването на основни проблеми в областта на теоретичното езикознание, които са от съществено значение за изследването на българския език на съвременно равнище. Основната нейна цел е да се идентифицират и изследват проблеми на езиковата теория и практика, които могат да създадат адекватна рамка за лингвистичните изследвания в България, тъй като Секцията по общо и съпоставително езикознание е единственото научно звено в България, което се занимава с фундаментални изследвания в областта на езикознанието у нас. От това произтичат и основните задачи, които се поставят при реализацията на темата – да разширява на модерна теоретична основа хоризонта на изследването на българския език и на връзките му с родствени и неродствени езици. Методологията на изследването е с оглед на съвременните парадигми в езикознанието, както и с оглед на разработките и тенденциите в такива области като лингвистичната семантика и прагматика, философията на езика, психолингвистиката и социолингвистиката. Очакваните резултати се заключават в приобщаването към най-новите насоки на научно търсене, както и в създаване на адекватна теоретична рамка за реализация на емпирични езиковедски изследвания и анализи у нас. Проектът се стреми към повишаване на качеството на знанията в общото и теоретичното езикознание и към интегриране в европейското изследователско пространство с оглед на използването на съвременна методология. Специално внимание се обръща на синергията между разгръщането на фундаментални изследвания и на такива, ориентирани към запазване и обогатяване на националното културно наследство. Темата е планирана с оглед на приоритетната област на изследвания на Института за български език – „Теоретични езиковедски изследвания“.
Етап 3: Паралелните светове на езика (2015-2017). Завършен.
Етап 4: Граматика, съзнание, етнолингвистика (2016-2018). Завършен.
Етап 5: Противоположностите в езика и равнища на теоретичното им осмисляне (2018-2020)
Антонимията е един от основополагащите механизми на структурообразуване на лексикално равнище в езика. Тя представлява конвенционален израз с езикови средства на проявата на различни типове противоположности в опита на човека, когато той взаимодейства със света около него. В предлаганата тема ще бъде направен анализ на възможностите за формиране на противоположности в опита на човека, за да намират те израз в даден конкретен език и/или в езика като способност с оглед на неговия изразен потенциал. Веднъж формулирана, системата от конвенционално възприети антоними оказва своето обратно влияние върху възможностите човек да разпознава противоположностите в опита. Този аспект на обратна връзка между език, мислене, емоции, възприятия и възможности за поведенчески действия и предопределя характера на всекидневното взаимодействие между език и мислене при осъзнаване на ставащото в човека и в света около него. Като основен източник в темата ще бъде използван лексикален материал от българския език, а от други езици ще бъдат давани примери, които са подходящи за обсъжданите феномени на опита.
Системите на конвенционално възприети в системата на даден език антоними може съществено да се различава от тази на друг език. Особен интерес представлява в тази насока изследването на предикатните имена и опозициите, които те могат да попадат в различни езици. Тази специфика най-добре проличава при анализ на преводни съответствия на два или повече езика.
От общотеоретична гледна точка противопоставителното моделиране на системата на езика може да се ориентира по два основни начина, които ще бъдат моделирани в предлагания
Кратко описание на резултатите
Очакваните резултати са в няколко посоки. На първо място участниците в проекта имат за цел да опишат по систематичен начин феномена на антонимия въз основа на български езиков материал по възможно най-изчерпателен и автентичен начин. Това ще стане на базата на обогатяване на наличната база от антоними, която е налице в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. На второ място се очаква да се извърши съпоставителен анализ на характера на антонимните отношения в двойки езици, на първо място между български и руски. На трето място се очакват приноси в областта на откриването на основните типове противоположности в човешкия опит, които създават референциалната база за формиране на антонимни отношения в езика. На четвърто място ще бъде направен принос с оглед осмислянето на антонимията в контекста на представянето и моделирането на езиковите структури в понятията на опозиции – бинарни, тернарни и т.н.
Ориентацията на темата е теоретична, доколкото акцентът е с оглед на проблематиката на общото и съпоставителното езикознание. От друга страна обаче резултатите ще намерят приложение при създаването на нови речници, пособия и бази данни на антоними и антонимни отношения.
Етап 6: Аргументни структури, падежни рамки и синтактични конструкции за изразяване на семантичната роля Тръпник/Експериенцер (2019-2020)
Предлаганата тема има за цел да разгледа ролята и функциите на тематичната роля Тръпник според начините на нейната реализация с морфологични, синтактични и лексикални средства синхронно и диахронно в българския език, както и при междуезикова съпоставка с други езици (руски, английски и т.н.). Основните проблеми, които имат отношение към начините на изразяване на тази роля се отнасят до: (1) възможностите за изразяване на Тръпник с помощта на падежни форми – Тръпникът в именителен, винителен и дателен падеж в прилики и разлики; (2) възможностите за кодиране на Тръпник в аргументната рамка на глаголите за вътрешни психически състояния; (3) възможностите за кодиране на Тръпник с помощта на специализирани конструкции с т. нар. дателен субект и подобни на синтактична снова; (4) възможностите за реализация на Тръпник за сметка на противопоставянето или припознаването му с Агент и Пациенс, Стимул и Реакция и подобни в рамките на различните налични каталози на семантичните роли; (5) лични местоимения и характер на кодирането на Тръпник с оглед на прагматически аспекти на общуването между преживяващи индивиди във феномени, които имплицират симпатия, антипатия, емпатия, амбивалентност, амелиоративност и т.н. на базата на огледалния принцип на реципрочност при общуване, както и възможностите за отклонения от него; начини на реализация на процесите на идентификация и проекция с Тръпника с езикови средства при общуване лице в лице.
Кратко описание на резултатите
Анализите ще разглеждат на синтагматично и парадигматично равнище възможностите за разпознаване, разграничаване и противопоставяне на тематичната роля Тръпник на морфологично, лексикално и синтактично равнище на описание, както и по какъв начин те се използват от прагматична гледна точка.
Проектът ще представлява опит да се представи в обобщен вид преживяващия субект с граматичните средства на езика. Ориентацията ще бъде към възможностите в това отношение на българския език, както и в съпоставка с други езици.
1. Питкевич Св. Митът за автономията на езика. Артграф, 2016, ISBN:978-619-7368-02-4, 120
2. Питкевич, Св. Език или граматика. Артграф, 2016, ISBN:978-954-9401-92-9, 130
3. Питкевич, Св. Речевият акт и заличаването на „действителността. Монография, подготвяна за печат.
4. Стаменов, Максим. Език и личност през епохата на социализма. Монография, подготвяна за печат.
5. Панчев, Иво. Епистоларната комуникация като източник на езиков материал при лингвокултурно изследване. – В: Паисиеви четения. Езикознание. Пловдив: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България, научни трудове, том 53, кн. 1, сб. А, 2015, 282-289. – Филология. ISSN 0861–0029, 282–289.
6. Панчев, Иво. Езиковата манипулация в България през периода 1945-1989 г.: изграждане на концепта за бъдещето. Студия, подготвяна за печат.
7. Питкевич, Св. Същността на граматиката. Монография, приета за печат от НС на ИБЕ, март 2019 г.
8. Стаменов, М. Начини на представяне на Аза в езика. Монография, приета за печат от НС на ИБЕ, декември 2018 г.
