проф. д-р Максим Стаменов

Научни интереси:

• семантика
• синтаксис
• прагматика
• език и съзнание
• език и емоция
• език и когнитивна дейност

Награди:

Почетен знак на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – златна значка за особени заслуги, 2017 г.

Фестшрифт „Общество. Думи. Съзнание. Юбилеен сборник в чест на езиковедите Ангел Пачев, Иван Касабов и Максим Стаменов“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2018.

Образование и опит

1972 – 1976: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Славянска филология“, първи език – полски, втори – словашки, Дипломна работа на тема Функционална характеристика на родителен падеж в полски език, защитена при проф. Светомир Иванчев през април 1977 г.

1982: научна и образователна степен „доктор“ по специалност 05.04.11 „Общо и сравнително езикознание“ от Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“, Катедра по общо и сравнително-историческо езикознание, защитена на 7 май 1982 г. Научен ръководител: проф. Николай Георгиевич Комлев. Тема на дисертацията: Лингвистические критерии оценки газетного текста, 212 маш. стр.

1983 – 1984: филолог специалист в Секцията за славянско езикознание и СОПЕ към Института за български език при БАН

1984 – 1994: научен сътрудник в Секцията за общо, социално и приложно езикознание към Института за български език

1994 – 2013: старши научен сътрудник II ст. (от 2010 г. доцент) в Секцията за общо и приложно (от 2012 г. общо и съпоставително) езикознание към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“

1996 – 2000: доцент на половин щат към Катедрата по европеистика, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Русе

2000 – 2005: лектор по български и руски език към Seminar für Slavische Philologie der Georg-August-Universität Göttingen, Гьотинген, Германия

2016: научна степен „доктор на науките“ по професионално направление 2.1. „Филология“, научна специалност 05.04.11. „Общо и сравнително езикознание“, защитена на 27 април 2016 г. пред научно жури в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, на тема Език, когнитивни структури и структура на съзнанието, 882 маш. стр.

2013 – 2024: професор в Секцията за общо и съпоставително езикознание към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“

2024 – до момента: професор в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“

Специализации

1991 – 1992: Фулбрайтов стипендиант и преподавател по български език и литература към Slavic Departments of Berkeley and Los Angeles campuses of the University of California, Бъркли, Лос Анджелис, САЩ
15.01. – 15.06.1993: научна специализация към Institute for Advanced Studies in the Humanities, The University of Edinburgh, Единбург, Великобритания
01.02 – 30.06.1999: научна специализация към The Netherlands Institute for Advanced Study in the Humanities and Social Sciences (NIAS), Васенаар, Нидерландия

Проекти

1984 – 1987: изследовател в проекта „Проблеми на значението в субективната семантика“, индивидуален планов научен проект, финансиран от БАН. Резултатите от него са публикувани като монография под същото заглавие през 1993г.

1994 – 1996: участник в колективния проект „Eзикова прагматика“, финансиран от БАН, с научен ръководител проф. д.ф.н. Стефана Димитрова

1995 – 1997: участник в колективния проект „Език и съзнание“, финансиран от НФНИ при МОН, с научен ръководител проф. д.ф.н. Стефана Димитрова

1997 – 1999: ръководител на колективния проект „Семантични роли и синтактични отношения“, финансиран от БАН

1998 – 2001: участник в колективния проект „Оценка на динамиката на мозъчната електрична активност при когнитивна обработка на изречения“. Проект номер 806 към Комисията по организмова биология към НФНИ при МОН с научен ръководител проф. Давид Попиванов

2000 – 2002: участник в колективния проект „Език и манталитет“. Проектът е финансиран от БАН, научен ръководител: проф. д.ф.н. Стефана Димитрова

2003 – 2005: участник в колективния проект „Език и идиолект“. Проектът е финансиран от БАН, научен ръководител: проф. д.ф.н. Стефана Димитрова

2006 – 2008: участник в колективния проект „Проблеми на моделирането на синтактико-семантичната структура на глагола“. Проектът е финансиран от БАН, научен ръководител: ст.н.с. ІІ ст. д-р Максим Стаменов

2006 – 2009: научен ръководител по линията на НБУ на изследователския проект Development of Human-Computer Monitoring and Feedback Systems for the Purposes of Studying Cognition and Translation (EYE-to-IT) (FP6-517590) по програмата Future and Emerging Technologies (FET), Priority II Information Society Technologies (IST) по линията на Шестата рамкова програма на Европейската Комисия

2007 – 2011: национален делегат (координатор) за България по линията на European Cooperation in the Field of Scientific and Technological Research (COST), програма за дейност EU BM0605 on Consciousness: A Transdisciplinary, Integrated Approach

2009 – 2011: ръководител на колективния проект „Структури на емоционално-афективното значение и начини за неговото изразяване в езика“. Проектът е финансиран от БАН

2012 – 2014: ръководител на колективния проект „Език, когнитивни структури и структури на съзнанието“. Проектът е финансиран от БАН

2013 – 2015: участник в колективния проект „Език. Личност. Общество“. Проектът е финансиран от БАН; ръководител: доц. д-р Светлана Питкевич

2015 – 2017: ръководител на колективния проект „Паралелните светове на езика“. Проектът е финансиран от БАН

2016 – 2018: участник в колективния проект „Граматика, съзнание, етнолингвистика“. Проектът е финансиран от БАН; ръководител: доц. д-р Светлана Питкевич

2018 – 2020: ръководител на колективния проект „Рамкова тема: Език. Личност. Общество. Eтап 5: Противоположностите в езика и равнища на теоретичното им осмисляне“. Проектът е финансиран от БАН

2019 – 2020: ръководител на колективния проект „Рамкова тема: Език. Личност. Общество. Eтап 6: Аргументни структури, падежни рамки и синтактични конструкции за изразяване на семантичната роля Тръпник/Експериенцер“. Проектът е финансиран от БАН

2021 – 2022: участник в международния проект „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“, Договор № КП-06-ПРУСИЯ-78 по Програмата за двустранно сътрудничество България – Русия 2019 – 2020 г.

Монографии и сборници

(Съст. и ред.) Current Advances in Semantic Theory. (Selected Papers from the International Symposium on “Models of Meaning”, September 25-28, 1988, Varna) (Current Issues in Linguistic Theory, Vol. 73). Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 1992. xii+565 pp.

Проблеми на значението в субективната семантика. София: Издателство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 1993. 265 стр.

(Съст. и съред. с Earl R. Mac Cormac) Fractals of Brain, Fractals of Mind: In search of a symmetry bond. (Advances in Consciousness Research, Vol. 7). Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 1996. x+359 pp.

(Съст. и ред.) Language Structure, Discourse and the Access to Consciousness. (Advances in Consciousness Research, Vol. 12). Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 1997. xii+363 pp.

Синтактични отношения, семантични роли и структура на съзнанието. Монография, 137 стр., 2000, приет за печат от НС на ИБЕ.

(Съcъставител и съред. с Vittorio Gallese) Mirror Neurons and the Evolution of Brain and Language (Advances in Consciousness Research, Vol. 42). Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 2002. vii+390 pp.

(Съавтор със Ст. Димитрова, М. Алмалех и Сн. Карагьозова) Език и манталитет. София: Военно издателство, 2004.

(Съавтор със Ст. Димитрова и др.) Начини за представяне на субекта в езика. В: Ст. Димитрова (ред.). Език и идиолект. София: Военно издателство, 2006, стр. 31-89.

Проблеми на моделирането на синтактико-семантичната структура на глагола. София: НАЦИД, 2010, 231 стр.

Съдбата на турцизмите в българския език и в българската култура. София: Изток-Запад, 2011. 870 стр.

Език, когнитивни структури и структури на съзнанието. Индивидуална част от колективна планова тема (2012-2014 г.), обсъдена и приета за печат като издание на ИБЕ на 24.06.2015 г. 724 маш. стр.

Прагматика назаем. Характер на езиковата личност и междуличностното общуване при употребата на т. нар. „неменливи думи и възклици“ от османски турски в българския език. Индивидуална част от колективна планова тема (2013-2015 г.), обсъдена и приета за печат като издание на ИБЕ на 28.06.2016 г. 338 маш. стр.

(Съставителство и редакция с Иво Панчев) Актуални проблеми на съвременната лингвистика. Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. д-р хон. кауза Стефана Димитрова. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, 2016. 550 стр.

Език и личност през епохата на социализма. Индивидуална част от колективна планова тема (2015-2017 г.), обсъдена и приета за печат като издание на ИБЕ на 19.04.2018 г. 538 маш. стр.

Коева, Светла и Максим Стаменов (съст.). Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2021 година). Том I-II. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021.

Коева, Светла и Максим Стаменов (съст.). Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2022). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022.

Студии

Психолингвистические аспекты целостности значения (с точки зрения философии языка Бхартрхари). – В: Т. Н. Ушакова (ред.). Прогресс в психологии. Москва: Институт психологии, 1988, стр. 8-34.

Стратегии за разбиране на текста. – В: Ст. Димитрова (ред.). Лингвистика на текста. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 1996, стр. 47-81.

[В съавторство с Earl Mac Cormac] [Editors’] Introduction. – In: Earl Mac Cormac & Maxim Stamenov (eds.). Fractals of Brain, Fractals of Mind: In search of a symmetry bond. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 1996, pp. 1-29.

The Fractal-like Roots of Mind: A tutorial in direct access. – In: Earl Mac Cormac & Maxim Stamenov (eds.). Fractals of Brain, Fractals of Mind: In search of a symmetry bond. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 1996, pp. 273-322.

Grammar, Meaning, and Consciousness: What can the sentence structure tell us about the structure of consciousness?. – In: Maxim I. Stamenov (ed.). Language Structure, Discourse, and the Access to Consciousness. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 1997, pp. 277-343.

Граматична структура, семантична структура и структура на съзнанието. – В: Ст. Димитрова (ред.). Езиково съзнание. София: Наука и изкуство, 1998, стр. 211-262.

Language Structure and the Structure of Consciousness: Can one find a ‘common denominator’ between them?. – In: Dimensions of Conscious Experience, ed. by Paavo Pylkkänen & Tere Vaden. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 2001, pp. 45-70.

Проблемът с представянето и интерпретацията на субекта в структурата на диалога. – В: Ст. Димитрова (ред.). Прагматика на текста. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2001, стр. 53-82.

Some Features That Make Mirror Neurons and Human Language Faculty Unique. – In: Maxim Stamenov & Vittorio Gallese (eds.). Mirror Neurons and the Evolution of Brain and Language. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 2002, pp. 249-271.

Quo Vadis, Pragmatics? Alternative conceptions in making sense of a heterogeneous discipline. – Journal of Pragmatics, 2003, 35(2), pp. 263-297.

Language and Self-Consciousness: Modes of self-presentation in language structure. – In: Tilo Kircher & Anthony David (Eds.). The Self in Neuroscience and Psychiatry. Cambridge: Cambridge University Press, 2003, pp. 76-104.

Ambivalence as a Dialogic Frame of Emotions in Conflict. – In: Edda Weigand (Ed.). Emotions in Dialogic Interaction: Advances in the complex. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 2004, pp. 179-204.

Body Schema, Body Image, and Mirror Neurons. – In: Helena De Preester & Veroniek Knockaert (Eds.). Body Image and Body Schema. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 2005, pp. 21-43.

Ambivalente Aspekte des assertiven sozialen Verhaltens, ausgedrückt durch türkische Lehnwörter im Bulgarischen. – In: Finis Coronat Opus: Festschrift für Walter Kroll zum 65. Geburtstag, Hg. Volker Bockholt, Matthias Freise, Werner Lehfeldt und Peter Meyer. Göttingen: Universitätsverlag Göttingen, 2006, S. 231-253.

Language is in principle inaccessible to consciousness. But why?. – In: Jordan Zlatev & Richard Menary (eds.). Language and Consciousness, a special issue of Journal of Consciousness Studies, June 2008, 15(6), pp. 85-118.

Cognates in language, in the mind and in a prompting dictionary for translation. – In: Susanne Goepferich, Arnt Lykke Jakobsen & Inger Mees (eds.). Behind the Mind. Methods, Models and Results in Translation Process Research. Copenhagen Studies in Linguistics, 37 (pp. 219-251). Copenhagen: Samfundslitteratur, 2009.

(В съавторство с А. Герганов и И. Попиванов) What can prompting of cognates reveal about the bilingual lexicon and the possibilities to optimize access to it during translation. – In: Gregory Shreve & Erik Angelone (eds.). Translation and Cognition. Amsterdam: John Benjamins, 2010, pp. 323-347.

Образът на носителя на антикултурата по данни от българския език. – Български език, 2012, 59, кн. 3, с. 76-98.

Languages in Contact, Cultures in Conflict: The fate of Ottoman heritage in the Bulgarian language and culture. – Балканско езикознание, 2012, LI, кн. 2-3, с. 157-217.

Тебе лъжа – мене истина и принципът на комуникативно сътрудничество. – В: Актуални тенденции в развитието на прагматиката и когнитивната лингвистика. Сборник с материали от Международна научна конференция 2012 г., съст. проф. Милена Попова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2015, с. 74-91.

„Неменливите думи и възклици“ на акад. Беньо Цонев и модалната рамка на изказа в речта на българите при употребата на заемки от османски турски. – Известия на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, 2015, XXVIII, с. 273-287.

Раята (не) са били роби или за обективния подход към природата на значението. – В: Сборник с материали от националната конференция с международно участие „Актуални проблеми на лингвистиката“. Юбилеен сборник в чест на 80-годишнината на проф. д.ф.н. д-р хон. кауза Стефана Димитрова под ред. на М. Стаменов и И. Панчев. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, 2016, с. 67-82.

Проблеми на лексикалния състав на българския език след 75 години. – В: Доклади от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 15 – 16 май 2017 година. Част първа. Отг. ред. Т. Александрова, Д. Благоева. София: Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, 2017, с. 70-84.

(С Милена Колева-Звънчарова) По повод на „Речник на турцизмите в българския език“ за турци на М. Тюркер Аджароглу. – Известия на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, 2017, XXХ, с. 7-73.

Хайдутин и хайдутин – значение и мит. – В: Доклади от международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“At: София, 14–15 май 2019 г. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2019, с. 205-215.

Quo Vadis, Bulgarian Studies: Prof. Machiel Kiel about Bulgaria and Bulgarians. Part I. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2019, кн. XXXII, с. 276–332.

Рахатът като благо и неговите виртуални антоними в контекста на българската култура. – В: От лингвистика към семиотика: Траектории и хоризонти в изследването на комуникацията. Юбилеен сб. в чест на проф. Милена Попова. Под ред. на Людмила Илиева, Петър Моллов и Мартина Нинова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 525-542.

Quo Vadis, Bulgarian Studies: Prof. Machiel Kiel about Bulgaria and Bulgarians. Part II. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2020, XXXIII, с. 7-71.

Характер и някои резултати от взаимодействието на лексикалните и граматичните системи на езиците от Балканския езиков съюз с османски турски. Материали от Форум граматика „Граматични системи“, Институт за български език, София, 14-15 октомври 2019 г. – Български език. Приложение 67, 2020, с. 63-93.

Граматикализация и граматична омонимия при неизменяемите думи в българския език – насоки и резултати. – В: Доклади от Международната годишна конференция на ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 13-15 май 2020 г. Т. 1. Под ред. на Ваня Мичева и др. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2020, с. 24-34.

Конструкциите с предикативи за психически състояния в българския език – номенклатура и диференциални характеристики. – Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie, 2021, 10, 76-113.

Иронията и амбивалентността като езиковоспецифични механизми за кодиране на значение. – Български език, 2022, 69, 1, с. 135-152.

Стаменов, М., А. Циммерлинг. Дативно-предикативные структуры и семантико-синтаксический интерфейс в русском и болгарском языках. – В: Св. Коева и др. (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН, 2022, с. 303-357.

Стаменов, Максим. Едносъставни глаголни изречения, безлични глаголи, предикативи и форми за изразяване на субективност в българския език. – Български език, Приложение 2023 г. с приноси към Деветия форум „Българска граматика“ на тема „Учението за частите на речта – традиция и перспективи“, с. 158-178.