„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лято] да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
„Дай ми, Боже, йощи да живея,
за мила свобода кръв да си пролея,
за свобода и зарад братя мили.“
„Българине! Юнашки сине! Престани да бъдеш роб! Доста си търпял иго – доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце. Пробуди се и извикай юнашки: „Свобода!“.“
„Аз един бачо Киро съм,
без страх от турчина комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновския манастир намерих,
правата си да диря излязох,
въжето на врата си сам метнах!“
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
„Всички ще дойдат да ни помогнат, но когато ни видят, че искаме да бъдем свободни и правим всичко за постигането на тая цел…“
„Твърде сме убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина в предприятието ни, защото в нищо неприготвени ще има сетнина нищо и никаква!“
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!“
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република“.“
„Казват, че когато въстанието било обявено, Бенковски изпратил гонци в Копривщица с тия думи: „Идете кажете на майка ми, че син ѝ дига пръв знамето на свободата в България“. Моралистът ще се замисли над тия думи. Историкът ще признае, че честолюбието, което разкриват, е било сила, която е била нужна за успеха на възложената задача.“
„Що стоиме, българи! За кога чакаме! Европа и цял просвещен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но тряба ние да почнем и да покажем, че в нашите жили тече още старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили!“
„Юнакът тегло не търпи –
ала съм му думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, –
пък ще си викна песента!
“
„Българи, турци, евреи щат бъдат равноправни във всяко отношение – било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.“
„Ако човек се завземе да пише историята на българския народ, от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез което ние се опитахме да свалим от гърбът си веригите на робството.“
„Да отворим път на свободата, за да се наслаждават и нашите бъдущи поколения. Напред! И бог да ни е на помощ!“
„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв.“
„Напред сега с чувства и мисли
последнята делба да делим:
да изпълним дума заветна –
на смърт, братко, на смърт да вървим!“
„Измирлиев беше много благороден и доблестен момък. Той не разкриваше нищо пред комисията. Подир много питания той казваше само това: „Аз съм въстанал с цел да освободя отечеството си. Това е дълг на всеки българин, това е желанието и на целия български народ. Свободата е свято нещо, всички българи я ищят без изключение, също и тези българи, които са тука (като показваше на нас), и те желаят свободата и те са с нас“.“
„За отечеството работим, байо! Кажи ти мойте и аз твойте кривици, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!“
„Братия българи! Вярвайте в своите сили и надеяйте се на своите мишници. От нас зависи спасението на България. Или сега, или никога! Сейте, дека можете, семе за нашата свобода! Часът на народното освобождение е близък!“
„В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „секиму своето“. Секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът и пр. Свобода и чиста република.“
„Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч – свобода или смърт – и с пламен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв; а Божа всесилна десница нам ще помогне!“
„Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега. Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!“
„Человек, кой няма гражданска независимост, той не съществува на свят, нито се от някого си поменува. Всякий го презира и уничтожава като недостойнаго да носи име человека, създаннаго по образу и по подобия Божия.“
„На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“
„Ти имаш глас чуден – млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!“
„За да се не обезсърчат въстаниците, Бенковски им държа насърчителна реч: „Юнаци! С оръжие в ръка ние достигнахме да развеем българското знаме („Свобода или смърт“) и да забодем българската сабя в сърцето на нечестивия султан. Кръвта на нашите прадеди е възкръснала в тоя час и вика с глас за отмъщение. Не трябва да се жалим в боя, братя, защото, ако и да умрем, отпосле в отечеството ни ще настанат нови юнаци и ще захванат мястото ни. Дързост, юнаци! Напред, не се бойте от поганските пълчища!“.“
„Като го попитаха кои са именно другарите му, той отговори: „По име не ги зная. Знам само, че целия български народ е с нас. Па най-сетне останала ми е само една душа, ако щете, земнете и нея, па ме оставете на мира и не ме питайте повече“.“
„Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…“
„Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак тряба да я добият! Иначе никой не ще я освободи във веки веков, ако не сами те, и никаква права не ще им се отдаде, без да се земат за оръжие и да пролеят кръв.“
„Достатъчно ще да бъде да ви напомня само имената на Левски, Бенковски, Кочо Чистеменски, братя Жекови, бай Иван Арабаджията, Иван Ворчо и пр., всичките хора еснафлии и работници. Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме.“
„И така, българите трябва да разберат, че тям е най-потребна свобода, свобода лична и свобода народна, защото, който няма лична свобода, той няма ни народност, ни свети човечески права; който се не кланя на свещената свобода, той не трябва да се кланя нито на Бога. Свободата съдържава в себе си всичко, щото е най-истинско добро, най-истинско полезно, всичко, щото е най-истинско славно, всичко, щото е най-истинско свято.“
„Те не знаеха ли да живеят, както всичките други раи? Те не бяха ли способни, както другите раи, да си спечелят „насъщний хляб“ и да преминуват задушен живот както тях? Те нямаха ли имущества? Нямаха ли бащи, майки, братя, сестри, роднини, приятели, жени и деца? Но целта за народното освобождение, втълпена в техните сърца и мисли, накара ги всичко да прежалят само и само да се реши съдбата за благоденствието или вечното подпадание на българския народ. Всякой от тях мислеше, че ако те не участвуват, няма да се постигне народната цел.“
„Батак, историческо място си ти! Ти затъмни славата и на Велико Търново, което, основающе се на своето древно минало, въображаваше си, че и без да върши нещо, има някакви си археологически права и преимущества; ти помрачи и отечеството на старите войводи – Сливен; ти пропадна, изчезна от лицето на земята, но над твоите развалини изникна нова България; най-после ти стана жертва изкупителна за доброто на цял народ.“
„Българският народ днес е достигнал до такова убеждение, че той няма ни политическа, ни духовна свобода, и захванал е вече да търси и едната, и другата. Когато се той освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.“
„През 1876 г. България се потопи в кръв и огън! Много скъпи жертви се дадоха, но от тяхната кръв и пепелища изникна свободата на България. (…) Нека младото поколение, което не знае какво нещо е робство, пази тая свобода, постигната с толкова мъки и скъпи жертви. Бог да прости загиналите за свободата на България!“
„И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!““
„Но как може да се повдигне населението на бунт, когато жилищата му са здрави? Реши ли се някой народ на бунт, той трябва да предприеме напълно разорението; тогава само ще се покаже незадоволен от властта на неприятеля си и тогава ще не ще, ще се причисли с въстаниците.“
„Само оня, който е живял, страдал и плакал с народът си, само той ще да може да го разбере и да му помогне.“
„Както е потребен за земните животни въздух, а за рибите вода, така също за човека е потребна най-напред от всичко свобода. (…) И така, свобода е българското желание, свобода е наша българска надежда, свобода е българската девиза, затова и ние на българската свобода посвещаваме нашият вестник.“
„Войновски, откак беше построил четниците, съобщи на Ботйова по войнишки, като козируваше, че всичко е в ред. Тогава аз извадих знамето от бохчичката си и го подадох на Ботйова. (…) Той извика Никола Куруто, предаде му знамето и му каза: „Предавам ти това знаме, целуни го и го дръж тъй, щото да умреш с него – и неприятелят да не може да го вземе от ръцете ти!“.“
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави. Помислете върху това, нещастни синове на България, и не губете удобната минута… Сега е време да покажеме, че и ние сме човеци, а не скотове.“
„Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо.“
„Мили мамо, брате и сестри,
Аз ви вече оставям и тръгвам днес за Букурещ, а от там задето вече е рекъл Бог. Недейте тъжи, недейте плачи, а особено ти, стара майко, но напротив, се радвайте, че имате такъв брат, и ти, мамо, че си раждала такива синове, които днес отиват, отиват да се борят за свободата си, за живота си и за народността си.“
„Добро ли сме, зло ли правили,
потомството назе ще съди;
а сега – дай ръка за ръка
и напред със стъпки по-твърди!“
„Считам, че человек подготовлява епохата, затова макар да има и с хиляди пречки отпреде ми, пак не мога се отречи от избраната един път завсякога цел.“
„Ето тъй братя, като имами достойни синове на отечеството, всичкото е лесно, т.е. такива хора, които освен отечеството да не жалят нито живот, нито имот! Защото, който това прежали, той е готов да направи всичко.“
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“
„Скоро ще да извикат 200 гърла: „Да живее България!“. Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев. Аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие.“
„Нашата апостолска длъжност е само да организираме въстанието и да повдигнем знамето на бунта, а после нека народът си избира за предводители такива лица, на които той доверява.“
„Българският народ не е в гробът на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще. А, ако е това така, то помогнете му да се отърве от робството!“
„Работете, братя, работете! Сега е времето да покажеме своите способности и своя патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат да намерят арена и да добият славно име между народа ни. Бързайте да запишеме имената си в историята на нашето освобождение!“
„Единственото спасение на нашият народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе.“
„На втория ден от свободата знамето беше довършено. Аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги. Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода.“
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкият свят.“
„Наистина, най-голямата добродетел в светът е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основана на друга – на любовта към ближният?“
„В музея на Априлското въстание в Панагюрище се пази легендарното оръдие, отлято от черешово дърво от панагюрски занаятчии преди въстанието. То символизира решимостта на въстаниците да се борят с каквото имат – дори с оръжие, направено от черешово дърво.“
„Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите.“
„Сяко едно гнило, безумно и несъвременно учреждение е осъдено рано или късно на смърт, и смърт толкова по-позорна и по-безчестна, колкото повече и по-дълго време е вредило то на свободата и на истинният прогрес на човечеството.“
„Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!“
„Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.“
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“