Българските революционери и книжовници за Априлското въстание
8 – 31 юли 2026 г.
В сградата на Народното събрание
Изложбата „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“, дело на млади учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките, беше открита на 8 юли 2026 година в Мраморното фоайе на Народното събрание.
В 15 концептуално организирани табла експозицията хвърля светлина върху делото на поредица бележити личности, революционери и книжовници, взели пряко участие в организацията и провеждането на въстанието. Представени са идеолозите и вдъхновителите на борбата за държавна независимост на българския народ, чиито образи са разкрити чрез собствените им автентични слова, както и през призмата на спомените на техните съвременници и съратници. В рамките на изложбата детайлно е проследена еволюцията на националноосвободителната идея – от първите ѝ ярки проявления в делото на Георги Раковски, Любен Каравелов и Васил Левски до нейното най-висше проявление в събитията от пролетта на 1876 година. В хронологичен и тематичен порядък са експонирани емблематични фигури на българската революция, сред които Христо Ботев, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Бачо Киро, Константин Величков, Цанко Дюстабанов, Никола Обретенов и поп Харитон. Техните писмени и материални завети свидетелстват за твърдата им вяра в каузата и готовността за всеотдайно служене на отечеството.
Особено внимание е отделено на приноса на тримата братя Дринови – революционерите Найден и Пейо, и видния възрожденски книжовник и учен проф. Марин Дринов. Техният житейски и професионален път е изведен като ярък пример за неразривната връзка между културно-просветното дело и революционното движение – две взаимнодопълващи се исторически сили, които подготвят социалната и идеологическа почва за Априлската епопея.
Документалните паметници разкриват не само политическата цел на националноосвободителната борба на българите, но и нейните нравствени и философски основания, изразени в официалната програма на Българския революционен централен комитет, дефинираща целите на движението като постигане на „свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа“.
На церемонията присъстваха председателят на Народното събрание Михаела Доцова; председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева; чл.-кор. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН; доц. д-р Михаил Груев, председател на държавна агенция „Архиви“, както и народни представители от 52-ото Народно събрание.
Председателят на Народното събрание Михаела Доцова изрази благодарност към Българската академия на науките за избора на парламента за домакин на изложбата. „Ако го нямаше Априлското въстание, нямаше да има български парламент“, каза тя, като подчерта, че свободата не е получена даром и трябва да се отстоява всеки ден.
„Тази изложба поставя фокуса върху една истина, която понякога остава в сянката на героичните събития – че революцията винаги започва със слово. Преди пушките са били книгите, преди барикадите – училищата, читалищата и печатното слово, преди саможертвата, духовното пробуждане“, каза на откриването председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева.
Гл. ас. д-р Светлозара Лесева, която представи изложбата от името на участниците в инициативата, подчерта, че идеята е да се разкрият образите на личностите, взели участие в Априлското въстание, чрез техните собствени думи, които свидетелстват за дълбокото осъзнаване, че националноосвободителното движение и свободата са лична отговорност и въпрос на осъзната лична кауза, която кулминира в личната саможертва.
Д-р Владимир Ангелов от Института за исторически изследвания към БАН подчерта дълбоката връзка между просветното дело и революционната борба. Една революция започва далеч преди първия изстрел – тя започва в училището, в книгата, в библиотеките и в книжовните дружества, каза той.
Изложбата е част от инициативите на БАН във връзка с честванията на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание – един от най-значимите и преломни моменти в българската националноосвободителна история.
Изложбата е част от инициативите на Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките във връзка с честванията на 150-годишнината от Априлското въстание – едно от най-значимите събития в българската националноосвободителна история. Експозицията хвърля светлина върху редица значими личности, революционери и книжовници, участвали в подготовката и провеждането на Априлското въстание, както и върху идеолозите и вдъхновителите на борбата за свобода на българския народ, представени чрез собствените им автентични думи и спомените на техните съвременници и съратници. Чрез тези живи свидетелства днешните поколения могат да усетят духа на времето, неугасимия стремеж към свобода и чувството за дълг, които са окрилявали участниците във въстанието и са им вдъхвали решимост да въплътят думите в дела, избирайки осъзнатата саможертва.
Проследен е пътят на националноосвободителната идея – от съграждането ѝ чрез делото на личности като Георги Раковски, Любен Каравелов и Васил Левски до нейното най-възвишено проявление в Априлското въстание. Представени са емблематични фигури на българската революция – Христо Ботев, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Бачо Киро, Константин Величков, Цанко Дюстабанов, Никола Обретенов и Поп Харитон – чиито слова и дела свидетелстват за неотстъпната им вяра в свободата и готовността им да принесат в жертва и самите себе си за нейното осъществяване.
Думите на представените революционери разкриват и нравствените основания на националноосвободителната борба, въплътени в програмата на Българския революционен централен комитет – „свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа“.
Специално място е отделено и на тримата братя Дринови – революционерите Найден и Пейо и книжовника Марин Дринов. Техният живот е ярко свидетелство за дълбоката връзка между просветното дело и революционната борба – две взаимно допълващи се сили, които подготвят почвата за избухването на Априлското въстание.
